12 Май, 2018

Причини за аутизма

педиатър, неонатолог, хомеопат

Причини за биохимичния дисбаланс при деца аутисти и тяхното лечение

Dr. Anju Usman базира лекцията си на наблюдения върху над 5000 аутисти, търсейки причини за аутизма и съответните начини за лечение.

Тя стига до следните изводи:

  • аутизмът не е психично заболяване, а соматично (засяга физическото тяло). Затова и лекарствата, насочени към психиката не дават лечебен ефект.
  • аутизмът не е генетично заболяване, а се предизвиква от взаимодействието между околната среда и гените, тоест гените се променят под влиянието на околната среда.
  • с повишаване нивата на токсичните микроелементи, внесени отвън в кръвта, в тялото на някои от децата настъпват биохимични промени (основно в цикъла на Кребс), които довеждат до симптомите на аутизма.(Средата, в която живеем става все по-токсична, това е и причината процентът на децата аутисти да скочи с близо 800 пъти през последните 20 г.)
  • за да се повлияят симптомите на аутизма, трябва да се възвърне биохимичния баланс чрез внасяне на липсващите вещества и намаляване на токсичните елементи в кръвта (дезинтоксикация).
  • Всеки аутист е различен, при тях няма еднакви клинични прояви.

  • Част от децата не говорят изобщо, други казват отделни думи, повтарят заучени реплики, рецитират стихове, пеят песни. Но нито едно от тях не осъществява вербален контакт.
  • Една част са хиперактивни и деструктивни – те нараняват другите и себе си – други са много спокойни, не правят нищо.
  • Почти всички са с капризен апетит, някои не растат и не наддават на тегло, имат хронично разтройство или запек.
  • За всички е характерна липсата на зрителен контакт – децата не поглеждат този, който им говори. Поради тази причина родителите и лекарите в незнанието си, смятат, че децата имат проблем с очите или ушите..
    • Основната разлика между хиперактивни и аутистични деца е, че при хиперактивните деца родителите имат контакт с детето си – то разбира всичко, служи си с пасивна реч преди да се появи активната реч.
    • За да се подобри състоянието на аутиста, е нужно да се направят диагностични изследвания, които да покажат липсите на съответните вещества.

      Затова даването на произволни такива не винаги може да подобри състоянието.

      При децата аутисти се забелязва дефицитът на следните вещества и микроелементи:

    • витамини В6, А, Е, D
    • магнезий, цинк и мед
    • ненаситени есенциални мастни киселини
    • Ролята на витамин В6 и магнезий

      В6 участва в преработката на химикалите, приети отвън.

      Децата с дефицит на този витамин са светли (руси, червенокоси) с лунички, нервират се от всичко, противопоставят се, дразнят се от светлина, звук и допир, изпадат в паника, буйстват.

      Дефицитът на В6 е свързан с дефицит на магнезий, който е отговорен за нивата на глутамат – високото ниво на глутамат предизвиква главоболие, мигрена, свръхвъзбудимост, хиперактивност.

      Високото ниво на глутамат върви с ниски нива на серотонин – веществото, което повишава настроението. Ниското ниво на серотонина може да доведе до депресия.

      Подтискането на образуването на глутамата чрез внасяне на В6 намалява нервното напрежение и повишава настроението.

      При деца, подложени на живачно отравяне (след ваксинация или консумация на царевичен сироп, съдържащ се в кетчуп, безалкохолни напитки, някои видове), намалява нивото на цинка. Това може да доведе до увеличаване на медта. Високото ниво на мед води до поведенчески прояви и нарушена концентрация.

      Отношението цинк към мед трябва да бъде 1:1. Техния дисбаланс е установен при много от децата аутисти.

      Нивото на цинкът може да е ниско и поради хроничния стрес на тези деца – те не могат да се изразяват. Ниските нива на цинк влияят върху вкусовите рецептори, върху говора и върху имунната система. Дефицитът на цинк може да се прояви и като псориазис, изоставане в растежа, бели петна по ноктите, стрии по тялото.

      Трябва да се установят нивата на цинк и да се нормализират.

      Наред с живака отвън се приемат и много други тежки метали – олово, алуминии.

      Оловото се съдържа в детски играчки, блажна боя и е силно токсичен. То може да доведе до забавяне на нервно-психичното развитие.

      Комбинацията олово и живак увеличава токсичността.

      Алуминият се съдържа в дездоранти, тубички, ваксини и е метал, който увеличава глутамата.

      В резултат на вредностите отвън се увеличават свободните радикали в организма и водят до т.нар. оксидативен стрес. Той намалява способността за запаметяване.

      Ролята на ненаситените есенциалните мастни киселини (омега 3, омега 6, омега 9)

      Омега 3 се намира в рибеното масло.

      Ако по време на бременността и кърменето майката приема Омега 3 мастни киселини, мозъкът на детето ще се развива добре. Но ако тя приема риба, богата на живак (риба тон, акула, меч), има опасност в кръвта на детето да премине живак.

      Омега 6 се съдържа в суровите семена и ядки – слънчоглед, тиквени семки.

      Омега 9 се съдържа в зехтина и в кокосовото масло.

      В клетките и особено в мозъчните се натрупват най-много токсини и тежки метали. Ако детето пие мляко от пластмасова бутилка, вероятността да се натрупат токсини от пластмасата е голяма. Ако млякото се претопля в микровълновата, или се напича от слънцето, токсините от пластмасата преминават в самата вода.

      Липсата на тези мастни киселини води до суха кожа, чуплива коса, екземи, повишено образуване на ушна кал, алопеция, невъзможност за съсредоточаване на вниманието.

      Ролята на витамин А, Е и D

      Витамин А – необходим е за зрението. Той се съдържа в рибеното масло, морковите, червените чушки, синьо-зелените водорасли.

      Витамин Е – отговорен за сензорните усещания. Той подобрява 97% говора заедно с ненаситените мастни киселини. Съдържа се в мазнините.

      Витамин D – ниското му ниво може да бъде причина за аутистично поведение. Желателно е децата да стоят поне 15 мин на слънце без да бъдат намазани с лосион, за да се образува повече витамин D в кожата им.

      Важно е всички родителите да направят ЕЕГ-изследване, за да видят дали детето има субклинични или нетипични гърчове. Ако те се лекуват, е възможно да има подобряване на говора.

      Употребата на млечни продукти и продукти, съдържащи глутен влошава симптомите на аутизма, затова се въвежда безказииновата диета и безглутенова диета. Изследванията показват, че 66% от тези деца се повлияват добре с тези диети.

      Дезинтоксикационна програма за деца аутисти

      Разработва се специална програма за намаляване нивата на токсичните вещества в кръвта. Първо се установява наличието и вида на токсичните вещества, след което се подбира правилното лечение.

      Например хелаторът TD-DMPS намалява нивото на олово и живак, но не и на алуминий.

      drmaneva.com

      Аутизмът е тежко разстройство на развитието, което засяга начина, по който детето възприема и взаимодейства със света, който го заобикаля. Децата, засегнати от тази болест, имат силно ограничени възможности за социално общуване. Като цяло аутистите избягват човешкия контакт.

      Каква е популярната дефиниция за аутизъм?

      Учените определят аутизма като неспособност (инвалидност), която започва да се проявява в ранните детски години от развитието на детето и е причинена от неврологично заболяване, което изменя нормалното функциониране на мозъка.

      Характеризира се с анормално развитие на уменията за комуникация, социално взаимодействие и мислене. Момчетата биват четири пъти по често засягани от проява на болестта от момичетата. Децата може да изглеждат напълно нормални до 30-я месец, преди появата на някои от симптомите да накара родителите да забележат, че поведението на детето им не е нормално.

      Диапазонът на сила и проявление на симптомите при аутистите е голям. Някой от тях са:

      — неспособност да се участва в нормално социално общуване;

      — неспособност да се комуникира с родителите и връстниците;

      — проява на фиксация(силна привързаност) към неживи предмети — напр. някоя любима играчка или друг предмет, който детето държи да носи със себе си на всякъде и по-всяко време.

      Наблюдава се и нежелание за промяна на дневната рутина — промените се посрещат зле от детето, най — вече в емоционален план.

      — избягва се контакта с очи с останалите хора;

      — непрекъснатото повтаряне на една и съща дума или фраза;

      — неспособност вербално да се изразяват нуждите, които изпитва детето;

      -нечувствителност към болка.

      Поведението може и да се измени с течение на времето, като симптомите сменят характера си или силата, с която се проявяват.

      Често децата с аутизъм имат и други заболявания свързани с функционирането на мозъка. Но това не означава, че всички аутисти са умствено изостанали. Макар една значителна част от децата наистина да имат проблеми с умственото си развитие, много от тях нямат такива, въпреки наличието на аутизъм.

      Има редица заболявания, чиито симптоми приличат на тези, които се прояват по време на аутизма:

      Заболяването на Хелер — Heller’s Disease — Децата се развиват нормално до третата и дори четвъртата си година, но след това настъпва необратима регресия в умственото развитие и постепенна загуба на речта

      Синрома на Ландау-Клефнер — още наричан Детска Епилептична Афазия — това е едно много рядко заболяване, което се проявява отново след период на нормално развитие на детето през първите от 3 до 7 години; заболяването се характеризира със загуба на способността на детето да възприема речта; частично се запазват някои способности на говора;

      Синдрома на Рет — отново неврологично заболяване — проявява се само при момичетата — и тук децата първо показват нормално развитие и след това настъпва регресия;

      Има и други заболявания, които могат да бъдат объркани с аутизма, но при които най- често първо се наблюдава доста дълъг период от нормално развитие. При аутизма периода на нармалното развитие е сравнително кратък.

      Причините не са сто процента дефинирани и изяснени, но учените категорично изключват психологическия фактор.

      Неврологичните изследвания сочат, че при аутизма има малфункция на мозъка на детето.

      Силно внимание се обръща към генетични фактори. Оказва се, че има риск за децата, които се раждат в семейства, в които вече има случай на аутизъм.

      Като цяло много учени защитават идеята, че аутизмът е генетично заболяване, или че именно проявата на редица гени води до симптомите и протичането му. И все пак все още не е ясно кои точно фактори отключват действието на тези гени.

      Аутизъм — дефиниция, симптоми и причини

      На 26 април 2017 г. в интерактивната зала на Регионална библиотека „Дора Габе” се проведе заключителна среща по проект „Библиотеката — посредник в образователната интеграция на деца от ромската общност”, който се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България.

      Добровoлци към Фондация «Ръка за помощ» инициираха кампания в подкрепа на Общински приют за безстопанствени животни в Добрич.

      hhf.bg

      14 въпроса за Аутизма

      Aутизмът не е специфично заболяване, а е палитра от поведенчески симптоми. Тези сиптоми можем да открием както в някои определени медицински състояния, така и в спектъра на аутистичните разстройства. Термините спектър на аутистичните разстройства и первазивни разстройства на развитието се отнасят до група разстройства, характеризиращи се с изоставане в развитието на основното функциониране, засягащо социализацията и комуникацията.

      Аутизмът се характеризира с абнормности в социалните взаимоотношения, комуникацията, също така с репетативно поведение и ограничени интереси и активности, бедно въображение, забелязващи се още преди 3 годишна възраст. В медицината, децата чиято симптоматика се забелязва още от раждането са класифицирани с класическа форма на аутизъм или аутизъм тип Канер. Този вид аутизъм е различен от регресивния, при който децата са имали период на нормално развитие, последвано от загуба на умения. Третият вид е т.нар. plateаu аутизъм, при който се наблюдава прогрес до един момент, който не е последван от регрес, а от застой. Може също така да се каже, че аутизмът е абнормна реакция на всекидневните стимули.

      Причината все още не е изяснена. Предполага се, че някои хора имат генетична, унаследена предразположеност към аутизъм и че, втори, неизяснен още фактор, всъщност отключва разстройството. Този фактор, най-вероятно проявява влиянието си още по време на първите няколко месеца от бремеността. Ето и някои от предполагаемите състояния, свързани с аутизма:

      — ако единият от разнояйчните близнаци е с аутизъм, вероятността другият да е с аутизъм е между 5 и 10%;

      — при децата със синдром на Аспергер, единият от родителите често е със същия синдром.

      — такова заболяване не се открива в нормално развиващото се дете;

      — това заболяване е с възплаителен причинител;

      — заболяването може да е източник на токсична увреда в мозъка;

      — морбили вирусът е идентифициран в заразените черва при по-голямата част от децата с регресивен аутизъм;

      — морбили вирус е открит в много малка част от нормално развиващите се деца;

      — морбили вирусът в червата на децата с аутизъм е от MMR ваксината;

      — децата с регресивен аутизъм демонстрират абнормален имунен отговор на морбили вирусът;

      — тези открития са направени с помощта на родителите, които твърдят, че нормално развиващото им се дете регресира до аутизъм, последвал от поставяне на ваксината MMR.

      До каква степен аутизмът може да се израстне?

      Колкото повече детето расте, работи се усилено с него, усвоява реч, която използва за комуникация, толкова повече то се подобрява. Това подобрение може да бъде видимо при децата, които получат много ранна поведенческа, логопедична терапия, както и работа със специален педагог и други специалисти. По време на пубертета поведението би могло да се влоши в някакъв аспект, поради хормоналните промени.

      Установени са следните факти:

      — ако в семейството има дете с аутизъм, вероятността второто дете да е с аутизъм е между 3 и 8 процента – доста по-висок процент в сравнение с общата популация;

      — ако единият от еднояйчните близнаци е с аутизъм, вероятността другият близнак да е с аутизъм е повече от 90%;

      — при децата със синдром на Аспергер, единият от родителите често е със същият синдром.

      Други болести, които съществувайки в едно семейство правят децата рискови са: заболявания на щитовидната жлеза, мигрена, ревматоиден артрит, инфаркт, възпалителни заболявания, множествена склероза, фенилкетонурия и др. Въпреки изследванията върху няколко вероятни гена, никой не е ясно идентифициран като причинител.

      Има ли заболявания със симптоми, подобни на тези при аутизма?

      Често ли дете с аутизъм има и епилепсия?

      Около едно на три деца с класически аутизъм ще има два или повече припадъка в някой период от детството си. Вероятността за припадък изглежда е свързана с менталното развитие на детето и двигателните дефицити. При деца, които са с тежко умствено изоставане или имат сериозни двигателни дефицити се наблюдават по-често припадъци, в сравнение с други деца.

      Какви изследвания да направя на детето си и къде?

      Много е важно, ако родителят има съмнения, че детето му е с аутизъм да направи всички възможни изследвания, тъй като има доста заболявания, чиято симптоматика се припокрива с аутистичната, а заболяването е на съвсем различна основа. Начинът на лечение, ако има такъв, е съвсем различен и подходът на специалистите при обучение на детето е съвсем различен. Задължително е, според мен, родителят да направи на детето си аудиометрия – изследване, което показва дали детето няма слухови нарушения. Прави се в ИСУЛ.

      Следва ядрено магнитен резонанс (не скенер, тъй като при скенера има много сериозно облъчване). В София има няколко места, на които може да бъде направен ядрено магнитен резонанс: Токуда, Пирогов, Правителствена болница, Военно-медицинска Академия, УМБАЛ „Александровска”. Следващият тип изследване, който задължително един родител трябва да направи е ЕЕГ (електроенцефалография).

      Аз лично препоръчвам да бъде направено при доцент Александър Алексиев в УМБАЛ „Александровска”. Метаболитен скрининг и ДНК анализ се правят при проф. Кременски. Ако професор Кременски прецени понякога изпраща пациентите при професор Симеонов в клиника по детски болести в УМБАЛ”Александровска”, който по външните белези на детето определя възможностите за наличие на определени заболявания.

      След като всички тези изследвания са налице и според резултатите от тях финално родителят е необходимо да отиде в клиника по детско-юношеска психиатрия „Свети Никола”

      Как и къде се поставя диагнозата аутизъм?

      Диагнозата аутизъм зависи от наличието на достатъчен брой характеристики по отношение на проблемите на детето. Документирането на проблемите изисква внимателно обследване, включващо медицинската и развитийна история на детето, както и описание на текущите му функционални умения. Ако няма ясни индикатори за наличието на съществено медицинско или неврологично разстройство, често се прави изследване за наличие на чуплива Х-хромозома, която би могла да предизвика симптоми, близки до тези при аутизъм. Ако детето е имало припадъци, се прави и ЕЕГ. Прави се и магнитен резонанс. Разстройството трябва да се диагностицира въз основа на поведенчески признаци, независимо от наличието или липсата на някакваи придружаващи заболявания. Диагноза се поставя в София в детско-юношеска психиатрия „Св.Никола“ на Александровска болница.

      Децата в институциите могат ли да развият аутизъм?

      Не и пълната картина на аутистичната симптоматика. Това е т.нар, ефект на депривация – малки деца, които са лишени от любов, привързаност и поощрение не могат да развият нормални социални, езикови или когнитивни умения и понякога могат да изглеждат като аутистични. Отново дебело подчертавам, обаче че в такава една ситуация се развива една малка част от симптомите и специалистът не би могъл да обърка дете с аутистична симптоматика, породена от ефекта на депривацията с дете с аутизъм.

      Какво е синдром на Asperger?

      На върха на пирамидата от аутистични разстройства стои синдромът на Аспергер. Това е синдром, описващ много високо функциониращо аутистично дете. Тези деца обикновено са уникално интелигентни и разполагат с богат речников запас, но имат много тесни интереси и социални дефицити. При децата с този синдром могат да се наблюдават следните неща:

      — по-честа игра с деца, които са по-големи или по-малки от тях, в сравнение с връстници;

      — липса на способност да отговорят с емпатия на друг човек;

      — неспособност да се разберат чувствата и емоциите на другите;

      — трудности при сприятеляването

      — не разбиране на неписани правила по отношение на поведенческата интеракция спрямо другите. Например, дете с Аспергер би могло да посочи жена на улицата и да каже: „Тази жена е много дебела” и няма да разбере защо вие ще му кажете „ШШШтт”;

      — често имат специфични интереси. При по-малките деца например – динозаври, транспортни средства, супер герои като Батман или Супермен. С порастването специфичният интерес се променя към друга тема като наука, астрономия или спорт;

      — този интерес може да продължи само няколко седмици и след това да бъде заменен с друг или може да се задържи и да се превърне в професия;

      — затруднения във воденето и поддържането на разговор, както и особености в речта: прекомерна приказливост или мълчаливост; трудности в интерпретирането на изразите в речта; приемане буквално на всичко; не разбиране на чувството за хумор; речта може да е монотонна и безизразна; може да е перфектна граматически и пунктоационно, но да е твърде педантична;

      — затруднения с невербалната комуникация – липса на очен контакт при разговор с друг човек; невъзможност за разчитане на лицеви експресии, както и ограничена палитра лицеви експресии; трудности при използването на очите и ръцете като средство за комуникация; несъобразяване с личното пространство на другия;

      — чести проблеми в грубата моторика – късно прохождане, трудности при хвърляне и хващане на топка, както и в балансирането;

      — чести проблеми във фината моторика – закопчаване, ръкописно писане, завързване на обувки.

      При много малък брой деца с аутизъм се наблюдава изключителен талант в дадена област като музика, математика или визуално-пространствена перцепция, въпреки трудностите, които могат да са съпътстващи в другите области.

      Имат ли умствено изоставане?

      Повече от половината от децата с аутизъм имат умствено изоставане в някаква степен. IQ тестовете са с ограничена полезност, тъй като много от децата с аутизъм при ефективна и постоянна работа демонстрират значително подобрение. Освен това детето с аутизъм обикновено може много повече, отколкото показва, но трябва да има желание да го покаже. Липсата на желание е един от основните дефицити при децата от спектъра. Обикновено, когато родителят заведе детето си например в клиника, в която да му се направи обследване и да се преценят уменията му, детето попада в нова среда. Нарушава се режимът му, често то става тревожно, дори истерично. В повечето случаи не желае да демонстрира възможностите си. Така, че смятам, че стандартните IQ тестове често не показват реалната картина.

      Повече ли са децата с аутизъм, които са леворъки от тези, които са десноръки?

      При децата с разстройство на развитието, включително и тези от аутистичния спектър има много по-голям процент леворъки в сравнение с популацията като цяло.

      Защо момчетата с аутизъм са повече от момичетата?

      Професор Simon Baron-Cohen от центъра за проучвания към Кембриджкия Университет преди няколко години създава революционна теория, според която аутизмът е резултат от „extreme male brain”. Dr. Mark Geier и неговият син David, опирайки се на работата на Simon Baron-Cohen доразработват тази теория. Те я доразвиват след като попадат на материал от Dr. Boyd Haley, в който е представено, че дори малко количество тетостерон увеличава вредното влияние на живака върху организма. Следейки работата на други лекари Geiers забелязват, че хората с аутизъм имат ниски нива на глутатион – вещество, произвеждано от организма, което е антиоксидант и обикновено е по-малко при децата с аутизъм. При проучването си Geiers откриват, че тестостеронът блокира способността на тялото да произведе глутатион и се свързва с живака като по този начин намаляват запасите на глутатион, които организмът има. Geiers забелязват, че живакът увеличава нивата на тестостерон и силно намалява тези на глутатиона. В силно рисковите групи попадат тези индивиди, чиято фамилна обремененост предполага ниски нива на естроген и високи нива на тестостерон. Добре известни странични ефекти на завишените нива на тестостерон е ранният пубертет и по-ранното съзряване. Изследователите забелязват ранен пубертет при около 80 % от децата с аутизъм.

      Според фондацията за рак на гърдата през последните 40 години възрастта на пубертета при момичетата настъпва по-рано с една до две години. Geiers вярват, че този широко разпространен факт се дължи на живака от ваксините. Когато те правят изследвания на голям брой деца с аутизъм за повишени нива на тестостерон, те откриват, че при една голяма част от тях нивата на тестостерон са силно завишени. Интересен факт е, че при момичетата с аутизъм нивата на тестостерон обикновено са много по-високи, отколкото при момчетата с аутизъм. В организма на момичето с диагноза аутизъм има по-ниски нива на естроген (който се явява естествена защита на женския организъм срещу живака) и високи нива на тестостерон, който както вече споменахме подпомага развитието на аутизъм и усвояването на живак. Обикновено момичетата от аутистичния спектър са с по-ниски нива на естроген и по-високи на тестостерон. Молекулата на тестостерона много силно се свързва с живака и затруднява процеса на хелирането. Като обикновено хелаторите по-лесно извличат свободно движещите се молекули на тежките метали и много по-трудно извличат живака, който се е свързал с молекулата на тестостерона. Някои лекари в момента изследват възможността, ако медикаментозно се намали нивото на тестостерона, дали резултатите при хелиране няма да са по-добри.

      Колко рано може да се забележи разстройството?

      Група психолози от Университета във Флорида търсят признаци, по които в много ранна възраст разстройството може да бъде диагностицирано. Тяхната цел е да се даде възможност на децата да бъдат лекувани и да се работи с тях възможно най-рано. Според тях децата с аутизъм се научават да сядат, да се обръщат и да пълзят по коренно различен начин от другите деца. Смята се, че причината затова е проблем в централната нервна система, който по-късно се отразява на социалните и вербалните умения. Изследването показва, че е възможно проблемите в грубата моторика да бъдат регистрирани между 3 и 6 месечна възраст и тогава аутистичните бебета да получат много по-ранно лечение. Преди няколко години изследвайки нарушенията в походката при пациенти с Паркинсон, учените присъстват на лекция на тема сходства между походката на възрастни пациенти с Паркинсон и деца с аутизъм. Екипът изследва видео материали на деца с аутизъм. Стига се до извода, че двигателните проблеми са ключов компонент в картината на цялостното състояние аутизъм. По нататъшната работа на специалистите се състои във внимателно и детайлно проучване на всеки сегмент от движенията на група деца, които са диагностицирани с аутизъм и на бебета, без аутизъм. Резултатите от анализа са поразителни. Всяко дете с аутизъм демонстрира нарушения в поне едно двигателно умение до шестмесечната си възраст. Наред с това става ясно още, че малките бебета имат проблем с това да лазят самостоятелно, да се обръщат и да ходят. Още с раждането, децата предразположени към аутистично разстройство имат някои слабо забележими особености в чертите на лицето и предимно в устата.

      Тази методика в момента тепърва се разработва и се набират достатъчен брой диагностицирани деца, за да може в бъдеще тя да се включи в диагностичните критерии. Няколко са специалистите в света и те се намират в САЩ, които могат да си позволят да диагностицират бебе според нея.

      purvite7.bg

      Поради недостатъчното филтриране на сетивната информация аутистичното дете е склонно към сетивно претоварване, което го изкарва от релси. Изходът е да го грабнем и отнесем на по-тихо място да се успокои. Ако това не стане, може да стигне до т.нар. стапяне — пълна загуба на контрол. Това се случва най-често при високофункциониращи възрастни аутисти, които под влияние на заобикалящите ги нормални хора се опитват “да превъзмогнат” своето увреждане и да се справят със същите задачи като нормалните хора — обяснява доц. Маркова. —

      в заобикалящите ги предмети и в собствените движения.»

      Малките аутисти не играят с играчките си, а предпочитат да ги подреждат в редица или в отвесна кула. Не ги интересуват пъстри картинки, но харесват строгите очертания на символите и често развиват истинска страст към буквите и цифрите. Вече възрастни, аутистите могат да се отдават на странни за другите хора занимания като наблюдаване на влакове или колекциониране на разписания. Когато се изолират частично от света, който ги наранява, те се съсредоточават върху своите интереси. Оттам и шаблонният израз, че аутистите “живеят в свой собствен свят”, на което аутистка отвръща с въпрос: “а в чий свят се полага да живея?”, разказва биоложката.

      При хората от аутистичния спектър всички сетивни сигнали са усилени и се получават едновременно с еднаква интензивност. Когато имат изострена слухова чувствителност, чуват еднакво отчетливо всички звуци край себе си, а някои от тях направо им причиняват болка, каквато би изпитал всеки, ако си долепи ухото до самолетен мотор, обяснява доц. Маркова.

      Ако човек иска да разбере как се чувстват аутистите, може да види в интернет популярна 60-секундна симулация. Ужасно е.

      Но най-затормозяващ е контактът с другите хора. Дори елементарно ненатоварващо общуване подлага аутиста на същото напрежение, което чувства нормалният човек, когато е домакин на 12 гости, дава пример доц. Маркова. Според нея е мит, че аутистите не се интересуват от другите хора и че не могат да обичат. Тя смята, че

      Коя е причината за раждането на толкова различно дете, не може ли това да се избегне и ако вече се е случило — как проблемът да се поправи или смекчи? Медицината няма точен отговор. Това кара родителите да се взират във всяка пусната в пространството версия.

      Най-разпространената е, че ваксините в бебешка възраст водят до аутизъм. Митът тръгва през 1998 г. от “доказателствата” на манипулирано изследване, което по-късно е опровергано, а авторът му — лишен от лекарски права.

      В различните периоди сред родителите набират популярност версии за влиянието на ГМО, радиацията, Wi-Fi, казеина (белтък в млякото), глутена (белтък в пшеницата и други зърнени храни). Науката не ги потвърждава. За част от тях направо се произнася като за анекдоти.

      Възможно е да става дума за дефекти в 20-ина гена, които имат роля в развитието и растежа на мозъка и за начина, по който мозъчните клетки си предават информация.

      За деца с генетична мутация в хромозома 17 е 14 пъти по-вероятно да развият аутизъм. В семействата с едно дете аутист рискът и второто да е с увреждането е 1 към 20, което е повече, отколкото в общата популация. Но генетичните промени, които допринасят за аутизъм, може и да не са наследени, а да възникнат спонтанно.

      Научни изследвания са установили, че много пестициди могат да взаимодействат с важни за централната нервна система гени.

      Едно от тях — талидомид, е използвано през 60-те години за лечение на сутрешно гадене, тревожност и безсъние. Било изтеглено от пазара след случаи на бебета с вродени дефекти, но по-късно се включва в терапии за тежко кожно заболяване и рак.

      Появяват се факти за ефекти от мръсния въздух и други фактори на околната среда. Както и за неблагополучия, на които може да е било подложено бебето при идването му на бял свят — дежурният заподозрян е асфикцията — недостиг на кислород, при продължително трудно раждане.

      Напредналата възраст на родителите също се смята за неблагоприятен фактор. “Топло” изследване намира зависимост от зрялата възраст на майката.

      Всъщност установяваният досега риск по-често е свързван с годините на бащата.

      Доколкото по-възрастните мъже обикновено имат и по-възрастни партньорки, техните деца ще имат и средно по-възрастни майки, но изследователите не са установили ефект на възрастта на майката сама по себе си. Някои дори твърдят, че при младите майки рискът уж бил по-висок.

      Специфични области на мозъка, включително

      а те са отговорни за концентрацията, движението и настроението. Аутистите със запазен интелект обикновено са много работоспособни, а неспецифичният им поглед върху живота е предимство за редица дейности.

      Отделни проучвания намират връзка между отклонения в нивата на хормоните допамин и серотонин и аутизма. Свръхчувствителността на хората от този спектър многократно усилва усещанията им и в повечето случаи това им причинява дискомфорт.

      Но когато са оставени на спокойствие

      Затова и майка на аутист пита риторично в един от българските форуми: “Нали всяка жена най-много иска детето й е да е щастливо? И ако, по дяволите, едно аутистично дете се чувства така, какво значение има моята, вашата, обществената преценка кое е добро за него?”.

      www.24chasa.bg

      Д-р Георгиева разкри 5 теории за бума на аутизма

      Аутизмът при децата – същност, причини за появата, лечение. Връзката между аутизъм и храносмилането. Синдром на пропускливото тънко черво

      В поредицата „Да бъдем здрави с д-р Иванов“ по ТВ „Черно море“ се разискват тези важни въпроси.

      Доц. Миглена Георгиева е детски гастроентеролог, началник на Втора детска клиника към Университетска болница „Света Марина“ – Варна.

      От рядко заболяване, днес аутизмът набира все по-голяма и по-тревожна скорост.

      Аутизмът се проявява от първата до третата година в развитието на децата.

      При него се засяга главно мозъка и поведението на индивида.

      Аутизмът се отнася към групата на генерализирано разстройство на развитието, коментира доц. Георгиева.

      Аутизъм е гръцки термин, който означава усамотение или сам.

      Има исторически данни за прояви на аутизъм в далечното минало.

      Аутизъмът се определя като заболяване в мозъка на детето, което оказва влияние върху цялостното поведение на индивида.

      Засяга децата до 3-годишна възраст. По-често страдат момченцата, отколкото момиченцата.

      В световен мащаб болни от аутизъм са 60 на 10 000 деца. Цифрата е доста голяма, коментира доц. Георгиева.

      В момента има бум на аутизма. Като причини се отчитат следните теории:

      1 – Замърсяването в природата с пестициди, тежки метали, консерванти. Всичко, което е около нас и в нашата храна.

      2 – Високото количество тестостерон през първите 4 седмици от развитието на бременността.

      3 – Мястото на глутена и казеина в храната също причинява аутизъм.

      В миналото от 1 декар са добивани 150 кг пшеница, а днес от 450 до 600 кг. Това не е дело на Природата, а на човешката намеса.

      4 – Прекалената външна грижа от страна на майките, а в същото време те проявяват вътрешна студенина към децата си.

      5 – Синдромът на пропускливото тънко черво.

      Доц. Георгиева и д-р Иванов коментират връзката между аутизма и храносмилането

      Децата с аутизъм са комбинация от индивиди едновременно с изоставащ интелект и със свръх интелект.

      Големите математици също са притежавали този синдром.

      Техният интелект е фокусиран само в една област, в която достигат до блестящи върхове, за сметка на останалите аспекти от живота.

      Най-големият проблем на децата са аутизъм е социализацията.

      Точно това правят специалистите, които започват да работят с тези деца.

      Един човек може да е гениален математик, но ако той не е в състояние да се обслужва сам, да провежда разговори и други контакти, това ще бъде огромен товар върху неговите близки.

      Сериозна е връзката между аутизмът и храносмилането.

      В човешкият организъм съществува връзка между храносмилателен тракт и мозък.

      И на двете места се произвеждат невротрансмитери, които се разпространяват из цялото тяло.

      Онова, което влиза в тялото през храносмилателния тракт, влияе върху мозъка.

      Обратната връзка също е налице – проблемите в мозъка влияят върху храносмилателния тракт.

      Доц. Георгиева на работа в клиниката

      В миналото се е смятало, че аутизмът е заболяване само на мозъка.

      Днес се смята, че това е заболяване на храносмилателния тракт с акцент върху мозъка, засягащо целия организъм.

      При проблеми с тънките черва, се отключват множество процеси, включително и имунологични.

      Голяма част от автоимунните и други заболявания се свързват със синдрома на пропускливото тънко черво.

      Кърменето е от огромно значение.

      Кърмата предпазва малкото дете от инфекции, по-малка заболяваемост, по-малък прием на антибиотици, по-късно въвеждане на храните от околния свят.

      Майките трябва да бъдат наясно с кои храни боклуци не трябва хранят детето – богати на опасни и вредни химични съединения.

      Тези храни увреждат храносмилателния тракт, след това имунната система, като се стигне и до мозъка.

      lekuva.net

    About : admin